|
КУЛТУРНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
- Наричан в далечното минало Авролева и Мастейра (Свещена планина), Сакар пази безброй неразгадани тайни от отдавна отминали времена. Пази десетки тракийски долмени, селища, светилища, крепости...
Пещера "Дрънчи дупка" - намира се в землището на с. Мелница на около 15 км. източно. Защитена природна забележителност с оригинални карстови образувания на терена. В непосредсвена близост е и построеният върху лечебен извор параклис "Рождество Пр.Богородично".
- Тракийски каменни гробници - долмени, датиращи от II - IV в.пр.н.е, запазени най-добре в землищата на селата Хлябово, Сакарци и Българска поляна.
- Манастир "Св. Троица" - На 10 км. западно по посока гр. Тополовград, В подножието на източните склонове на Сакар край бистър планински поток се издига един от най-големите и добре запазени манастири в България -Вакъфският (Устремски) "Св. Троица". Населението на този край нарича манастира "Хайдушки". Според исторически сведения през втората половина на XVIII в. по тези места действа известният хайдутин Христо войвода от Сливен. По-късно той става монах и се установява в близката пещера, известна сега като Вехтата църква. Друг известен хайдутин, който е пребивавал в манастира е знаменосецът на Индже войвода - Кара Кольо. Предполага се, че манастирът е бил създаден още преди турското робство. Съществуването му е отбелязано в турски документи от началото на XV век. Наблизо в местността Градището са открити останки от стара римска крепост.
Вакъфският манастир има внушителен вид. Жилищни сгради с открити чардаци от дърво ограждат манастирския двор. В средата се издига голяма каменна църква - една от най-просторните манастирски църкви в България. В нея се пазят възрожденски икони, интересен сребърен потир от 1779 г. и старопечатни книги и др. Под олтара на църквата има скривалище, където са се укривали известни български войводи и хайдути След Освобождението Устремският манастир е станал девически.. Манастирът е паметник на културата.
- Вукелон - самотният страж на долината на Тунджа Внушителните останки на крепостта Вукелон (Букелон) самотно се извисяват на голо възвишение, в подножието на Сакар планина над свиленградското село Маточина (старо име Фикел, Фикла). На хвърлей място от нея античният Tonzos (река Тунджа) пресича българо-турската граница. Първите сведения за крепостта ни дава Амиан Марцелин, отбелязваш разгрома на римската армия в битката край Адрианопол (Одрин) от разбунтувалите се готи през 378 г., в която император Валент (364-378 г.), е ранен а по-късно и умира от раните си. Можем да предположим, че сраженията са били в околностите на крепостта, отстояща само на 15 км от Одрин. През Средновековието поради близостта си с ромейската столица и Адрианопол, укреплението по-често е принадлежало на Византия отколкото на България.
Вукелон е бил превзет и разрушен при походите на хан Крум през 813 г. и името му е изписано на триумфална колона от Плиска. Пробива си път и една легенда. Според нея, след паметната победа на цар Калоян в битката срещу латинските рицари от IV кръстоносен поход, плененият фламандски граф и латински крал Болдуен де Фландър прекарал няколко дни затворен в кулата на Вукелон. От тук е отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.
- През 1328 г. при настъплението на армиите на цар Михаил-Шишман във византийските предели гарнизонът сам предал крепостта на българите и затова владетелят "...се разположи край нея без да извърши нищо лошо..." Там той престоял един месец, изчаквайки среща с ромейската войска. Император Андроник III изпратил пратеници в българския стан започнали дълги преговори. Искането на цар Михаил-Шишман да замени Вукелон за Созопол останало без последствия, но все пак било постигнато споразумение и той върнал крепостта наВизантия срещу голям откуп. По време на турското робство крепостта загубва значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки гори, изобилстващи с дивеч. През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чиито дневник научаваме, че крепостта и намиращото се под нея селище се наричат вече Фикла.
|
