|
|
 |
|
|
Язовир Малко Шарково е постоянно място за почивка за зимуващи водолюбиви птици. Обграден е от ниски хълмове с обработваеми земи, който обикновено не замръзва през зимата. Разположен е в Странджа планина, до границата с Турция в землището на с. Малко Шарково. Язовирът е с открита водна площ, с полегати брегове и слабо обрасли с водолюбива растителност плитчини. На малка площ по бреговете му има ливади. Околните хълмове са заети с тревни съобщества и селскостопански земи, засаждани главно със зимна пшеница. На места се срещат малки горички. В него са установени 45 вида, от които 16 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 14 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 4 вида, в SPEC3 - 6 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 14 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 12 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Язовирът е място от международно значение като зимовище на голямата белочела гъска /Anser albifrons/, където през зимата се концентрират до 16 810 гъски (Профиров, Янков, Костадинова в НБОИ към БДЗП; Милчев, 1994). Той е с национално значение за зимуващите тук ням лебед Cygnus olor/, поен лебед /Cygnus cygnus/ и червеногуша гъска /Branta ruficollis/. В язовира има гнездова колония на нощна чапла /Nycticorax nycticorax/.
|
|
|
|
В района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 23 вида, в SPEC3 - 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 ЕСи повече от половината имат значителни гнездови популации тук. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел /Aquila heliaca/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, и черната каня /Milvus migrans/. Сакар е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за видовете споменати по-горе, както и за късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, полската бъбрица /Anthus campestris/, дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, сирийския пъстър кълач /Dendrocopos syriacus/ и големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. Черният щъркел /Ciconia nigra/, сивият кълвач /Picus canus/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ също имат представителни гнездови популации в района. Макар и с малочислени популации в Сакар гнездят още два световно застрашени вида, освен царския орел – ливадния дърдавец /Crex crex/ и ловният сокол /Falco cherrug/. По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/, белооката потапница /Aythya nyroca/, степният блатар /Circus macrourus/, големият креслив орел /Aquila clanga/, белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и голямата бекасина /Gallinago media/.
|
|
|
|
Царският орел – властелинът на небесата
Народното му име е кръстат орел и е един от най-големите български орли. Размяхът на крилете му достига до 2 метра. Оперението на възрастните е тъмнокафяво, а главата е белезникаво-жълта и отдалеч изглежда бяла. Затова в някои райони на България го наричат белоглав орел. В миналото хората са го смятали за свещена птица. Вярвали са , че прогонва буреносните облаци и предпазва нивите от градушки.Днес царският орел (Aquila heliaca) е застрашен от изчезване в глобален мащаб. Включен е в Cветовния Червен Списък на IUCN. В България досега са открити само 16 гнезда. Предполага се , че общият брой на двойките е около 25. Повечето от тях са в Сакар, Странджа и Източните Родопи.
|
|
